Sep 2, 2007, 3:22 PM

....

  Poetry
873 0 1
Стрещнах те,
когато най-много имах нужда от теб.
Срещнах те
знаейки, че ще си тръгнеш от живота ми.
Срещнах те
и за съжаление се влюбих в твоя поглед.
Срещнах те,
а в същото време и те изгубих.
Иди си,
искам да изкрещя, защото боли.
Иди си,
но, уви, не иска сърцето ми!
"Иди си"
как да изрека, след като имам нужда от теб?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....