Sep 2, 2007, 3:22 PM

....

Poetry

868 0 1

Стрещнах те,
когато най-много имах нужда от теб.
Срещнах те
знаейки, че ще си тръгнеш от живота ми.
Срещнах те
и за съжаление се влюбих в твоя поглед.
Срещнах те,
а в същото време и те изгубих.
Иди си,
искам да изкрещя, защото боли.
Иди си,
но, уви, не иска сърцето ми!
"Иди си"
как да изрека, след като имам нужда от теб?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jolly_Roger (Рефицул)

Успех със продължаването напред!

2007-09-02T23:32:08+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0