Aug 17, 2007, 6:42 PM

* * *

  Poetry
801 0 1

Пътувам с влака на разбитите мечти,
от очите продължават да текат сълзи.
Защо за миг живота ми разби
и любовта със мен не сподели?

Някога изпитвал ли си болка от любов,
страдал ли си всеки ден,
живял ли си без желание за живот,
също като мен.

Може би  дори не можеш да обичаш,
щастие на някой да дариш.
Всеки миг в омраза да се вричаш
и пак да можеш да простиш.

Искам да те мразя, но не мога,
прекалено те обичам, за да го направя.
Всеки ден се моля аз на Бога
теб и миналото да забравя.

Как да повярвам, че има любов,
как да върна светлината в своя ден?
Как да живея този живот,
щом ти не си до мен?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно-красиво!!!
    Поздрави!6+

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...