Aug 17, 2007, 6:42 PM

* * *

  Poetry
807 0 1

Пътувам с влака на разбитите мечти,
от очите продължават да текат сълзи.
Защо за миг живота ми разби
и любовта със мен не сподели?

Някога изпитвал ли си болка от любов,
страдал ли си всеки ден,
живял ли си без желание за живот,
също като мен.

Може би  дори не можеш да обичаш,
щастие на някой да дариш.
Всеки миг в омраза да се вричаш
и пак да можеш да простиш.

Искам да те мразя, но не мога,
прекалено те обичам, за да го направя.
Всеки ден се моля аз на Бога
теб и миналото да забравя.

Как да повярвам, че има любов,
как да върна светлината в своя ден?
Как да живея този живот,
щом ти не си до мен?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно-красиво!!!
    Поздрави!6+

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...