Aug 6, 2007, 10:18 PM

...

  Poetry
789 0 3
Някога замислял ли си се, другарю мой,
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.

И тези мисли все напират,
когато все си сам, другарю,
и даже да се пазиш, те намират,
работа ще има за теб, гробарю.

Когато си далече на брега самотен,
а реката е с размерите на океан,
е без значение колко си богат или грамотен,
защото ти от тъмнината си скован.

И замислял ли си се дали сълзи ще рукнат,
когато вече липсва твоя дух
и нови, и нови пролети ще пукнат,
а споменът за теб ще бъде прах и пух.

Но това, другарю, изобщо да не те тревожи,
с теб или без теб, тук все ще се живее,
но да правиш ти добро ще се наложи,
ако искаш споменът по-трудно да линее.

Но някога замислял ли си се, другарю мой,
за нещо много интересно,
че там може всичко да е любов и птичи пой,
там някъде високо - всичко е чудесно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да и това ми допада добро завръщане след краткото отсъствие
  • Хубав стих...
  • Интересен поглед имаш,но все ми се струва,4е желанието ти да търсиш рима някакси притиска свободата на мисълта...Иначе е хубаво,харесва ми !!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...