* * *
Отново сама в тъмнината
стискам зъби,а душата от болка реве
Така ли веднъж не се запита,
какво причиняваш на мойто сърце.
Все по-страшна изглежда луната
и денят иронично разпръсква позлата,
а тебе те няма,тъга ме обвзема
само ти можеш да върнеш в мен живината.
Дали си разбрал как безумно обичам,
видя ли в очите горящия пламък,
усети ли как лудо бие сърцето,
когато с длани галиш лицето.
Дано си разбрал какво значиш за мене
и бъди искрен,моля те искрен с мене бъди,
любовта ми изцяло я имаш,имаш и мене,
бъди искрен няма любов сред лъжи
стискам зъби,а душата от болка реве
Така ли веднъж не се запита,
какво причиняваш на мойто сърце.
Все по-страшна изглежда луната
и денят иронично разпръсква позлата,
а тебе те няма,тъга ме обвзема
само ти можеш да върнеш в мен живината.
Дали си разбрал как безумно обичам,
видя ли в очите горящия пламък,
усети ли как лудо бие сърцето,
когато с длани галиш лицето.
Дано си разбрал какво значиш за мене
и бъди искрен,моля те искрен с мене бъди,
любовта ми изцяло я имаш,имаш и мене,
бъди искрен няма любов сред лъжи
© Дамяна Тодорова All rights reserved.
