Nov 3, 2005, 9:21 PM

* * *

  Poetry
865 0 0



В един момент изгарям от любов
и цялата си нежност аз ти давам,
откликвам на всеки поглед, зов
смирена съм и всичко ти прощавам.

Но ето идва другият момент,
когато открито те мряза, ненавиждам.
Най-черни и коравни мисли се прокрадват в мен,
гласно те хула и обиждам.

Такава съм - към всичко крайна.
Един път по-скромна от мене няма.
Друг път съм прелъстителка омайна.
Аз съм просто облечена в човешки дрехи пролетна измама... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Н All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...