* * *
Тънка завеса зад дебели стени,
свят ,който ражда мечти,
а после заравя своите следи.
Тази следа води нататък,там зад време
от мисли и чувства,не заравяй,не забравяй
своите мечти.Остави времето-нека реши.
Учи се от своите грешки,не се възгордявай!
Изрови старите спомени,да ти бъдат венец
трънен и кървав но истински,като живец
да ти напомня,че във живота радост и болка
винаги има...Има надежда ,макар да е малка,
надеждата винаги има я,ето тя диша
в ръка я вземи,нека расте и обновява.
Времето никога не забравя,
то е барометър на чувствата и на мечтите.
Измерва ги по скалата на мислите,
които се раждат във нощите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
