***
Оскъдната ти есен си отиде.
Изплака се вечернa и заспа
под преспите на лунното мълчание,
за да покълне в цвят през пролетта.
Изрониха се всичките въпроси,
прелистени от вятър мълчалив.
Последният ти спомен се изниза
с дъжда, капчукащ в моя стих.
Остана лодката ти стара на брега,
да чака следващия прилив,
когато ще потегли към света
на своите мечтания щастливи.
Но виж, снежинки наваляха,
танцуващи пред твоята врата,
а тя е зейнала и чака...
сънува пролет и цветя...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
