Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 16, 2011, 6:36 PM

*** 

  Poetry
2214 0 14

Оскъдната ти есен  си отиде.

Изплака се вечернa и заспа

под преспите на лунното мълчание,

за да покълне в цвят през пролетта.

Изрониха се всичките въпроси,

прелистени от вятър мълчалив.

Последният ти спомен се изниза

с дъжда, капчукащ в моя стих.

Остана лодката ти стара на брега,

да чака следващия прилив,

когато ще потегли към света

на своите мечтания щастливи.

 

Но виж, снежинки наваляха,

танцуващи пред твоята врата,

а тя е зейнала и чака...

сънува пролет и цветя...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тая врата се е объркала... да зейне посред зима! То и аз зейнах... пред твоя стих!
  • Красиво...
  • Хареса ми надеждата за щастие в стиха и оптимизмът на финала!
    Поздрав!
  • Да...редактирах го
    Благодаря!
    Поздрави за вас, приятели!
  • Красив стих, Джейни!
  • Почти пасторална картина за Коледа - много е хубаво!
  • Оскъдната ти есен си отиде.
    Изплака се вечерно и заспа
    под преспите на лунното мълчание,
    за да покълне в цвят през пролетта.
    Изрониха се всичките въпроси,
    прелистени от вятър мълчалив...

    Дотук!



  • харесах, страхотен стих
  • Много образен, нежен и красив стих!
  • Владееш метафората, Джейни!
    Винаги с наслада те чета.
    Поздрави!
  • Въздействаща импресия, преплела тъгата с неугасващите искрици надежда! С идеята на Венци стихотворението би спечелило откъм форма.Поздрав, Джени!
  • Много е хубаво! Поздрав, Джейни!
  • много хубав стих
    аз обаче пробвах така, на мястото на което ми се къса

    "Дъждът последен спомен носи
    и бърза, той е досетлив"
    ---
    като се запазва и времето със следващия стих "...остане..."
  • Прекрасна творба !Харесах!
Random works
: ??:??