Nov 5, 2005, 9:42 AM

*** 

  Poetry
1398 0 5

Обхванати от лунно упоение,
отвикнали от нощна самота,
докосваме се с длани вледенени,
не питаме - защо така?

Изчезнали са днешните тревоги,
изчезнали са някъде в нощта,
а вчерашния бяг на времето
сега забавено върви пеша...

© Галина Кралева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??