11 рози
На облак се возя
и прося спомена
да ме посрещне
с малко топлина.
11 рози внасят
в умората ми светлина.
Осъзнавам
колко много означава
да посееш радост,
разбирателство, човещина.
За какво ли друго служи
рожденият ми ден?
Не, не се вглеждайте във мен.
Остаряващо вече дете
своя пясъчен замък плете
и го вози не в самолет,
а на облак.
Във неистовата надпревара
животът ми е все наопак.
Само пурпурните рози
светят в сивите ми дни.
Достатъчен е твоят поглед,
само с поглед до мене седни.
Огнено петно
от моя ден рожден
остави във всеки миг
и светът ще бъде оцветен.
Аз съм станала войник,
който облаци сънува
и във сънищата си танцува
като прима балерина -
всеки миг и всеки ден
и... Господи, всяка година.
© Люска Петрова All rights reserved.
