Oct 17, 2008, 5:59 PM

14/І 

  Poetry
542 0 10
14/I
 

        упътване към некролога ми

14 парцел,
първият гроб.
Там ще ме търсите,
без
или
с поп!

Орландовци – София
№2 е трамвая,
предпоследната спирка,
там се стига,
накрая.

Без многото лутане,
ляво там след портала,
една будка ще видите,
и женица (полу) заспала.

Тя ще ви каже, ще ви упъти,
ако случайно спрял e дъхът Ви.
Кирилов, Милчо (milanoff) де е отседнал,
и Ви очаква за сладка беседа!

Е, ако носите букети за случая?
Да, обичах цветята. Още и кучета.
Сложете ги леко, там долу до свещите
и сълзи да няма!
Не за това ни е срещата!

Но, ще се радвам да ме закичите,
с някое стихче, без влага в очите Ви,
от което да лъха, не сълзи и плач,
а синьо небе,
звезди
и плаж.

И когато си тръгнете, не бива печално,
глава да навеждате, това е банално.
Бяхме на гости на Милчо, кажете си.
и ако силно тупка сърцето Ви,
това означава, че има надежда!

И, че доволен ще гледам в захлас,
и няма как да не чуете тихия глас:
- Аз пак съм сред Вас,
- Аз пак съм със Вас!


хх.11.2007,  по никое време, в Потсдам.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Боже...как ти даде сърце...Милчо...
  • Благодаря!
  • Илианче: Благодаря. Аз вече съм друг.
    Радо: Мойте почитания! Брат.
  • Бездумна съм!
  • По въпроса за Пола, съм категоричен ТиТаня. Мъж. Но...ако знаеш какъв "юнак" бях на 25... мога да ти пусна това "релаксче", но само на лични и ако дияниш т.е.имаш чувство за хумор

    Доре: Значи понеже, защото си наблизо, наглеждай там домочадието, като минаваш.
    Има и разлепани некролози със стихове за Майка, най-вече. Няма как да го сбъркаш.

    Ина, никой не е съвършен мила... Това е положението. Но ще пусна и неща които не ги знаеш, само кажи. Луд съм та си еша нямам!
    Инче!

    Весе: среща в Сан Соси. Или парка Бабалсберг.

    Мариола: Как ми допада този натюр-лайв! Ти в Цветята! Като намек ...
    дали няма някой у Вас Цветан или Цветков или Цвета и т.н.

    Таня! за теб: от "Кой съм Аз!
    от Четвъртата ми стихосбирка и петата книга...
    ...
    Пътека лунна, танц и рози
    червени, ...трепет на момиче,
    и онзи странен импулс, този,
    когато казват ти: Обичам те!

    От вятъра листа подгонени,
    мечти по дръзки от Всемира,
    играя със Смъртта на гоненица,
    и хич не искам да умирам!

    Таня!
  • ............
    мъжки стих!!!
    силен стих!
    Поздравления! Шапка свалям!
  • За всичко си помислил.
    Наблизо ще сме си... през две алеи...

    Аз, с червения чадър.
  • Професоре... на колене съм... поклон!
  • Направо милостиво сразяваш в буквалния и преносния смисъл, с обич!!!
  • Само най-силните са способни да напишат това!
    Да погледнеш в очите смъртта и да преминеш през нея, си е изкуство!
    Поздрав!
Random works
: ??:??