2002г.
Дъждовни капки сливат се с гората,
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен,
извита в сладки трели, пълни с цвят.
Гората бавно пълни се със есен
и пурпура със злато е прелят.
Зората се разпуква във червено,
разлива полъх свеж и ведрина.
Небето в златно пурпурночервено,
оглежда се във близката река.
И пак е есен, пак валят листа,
Килим от злато пак земята скрива.
И тази несравнима красота
прелива златнопурпурно ръждива.
© Анита Йончева All rights reserved.
Първо кой ви е казал, че изобщо има нещо умишлено?! Всичките ми стихове са в резултат на импулс, който просто се случва в мен, просто усещам, "виждам" някаква картина в главата си и я описвам! Слаба рима, тривиално, изтъркано?!?! Ама.. аз умишлено трябва да се правя на интересна ли? Йотова, бас държа, че си фенка на Азис, пардон, Азия.. тО се старае да не е.. изтърканО! Аз просто пиша от душа, явно сгреших, че реших да си публикувам нещата тук.. Тоя сайт е пълен с недоразвити умствено подобия на машини.. Но няма как, който се е оставил системата да го смачка и обезличи, се е простил и с душата си.. Тъжно, но факт!
