* * *
Живот във безгранична пустота,
живот със мигове безброй, неизживяни,
тъй тежък е товарът на гърба,
ръцете са от лед сковани.
Блуждае погледът навън,
безпаметно изгубил своята посока,
пронизва облаците - гръм,
тъй както е пронизано сърцето ти - дълбоко.
И капки дъжд попиват в сухата земя,
сълзите твои с тях се сливат,
далече бягаш от скръбта,
но тя все някак те настига.
Безмилостно те сграбчва сякаш със ръце
и в болка всяко вдишване превръща.
И губи се гласът ти,
но къде - там в миналото,
тишината го обгръща.
© Елена Гъдева All rights reserved.
