В кръвта ни силна миналото блика –
народи, племена от векове,
в очите ни е синята иглика,
в сърцето ни – победата зове!
Гласът ни боен, някак е затихнал,
навели сме глави и рамене,
в душите ни страхът ни е притихнал,
а трябва да надигнем гласове.
Но в този ден на празника народен,
забравяйки за плахия си глас,
изправяйте се с гордост непоробена,
защото свободата е при нас!
© Адриана Стефанова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
