В кръвта ни силна миналото блика –
народи, племена от векове,
в очите ни е синята иглика,
в сърцето ни – победата зове!
Гласът ни боен, някак е затихнал,
навели сме глави и рамене,
в душите ни страхът ни е притихнал,
а трябва да надигнем гласове.
Но в този ден на празника народен,
забравяйки за плахия си глас,
изправяйте се с гордост непоробена,
защото свободата е при нас!
© Адриана Стефанова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
