Dec 13, 2007, 10:13 PM

****

  Poetry
1K 0 6

 

Тежко ми е! Нещо във душата

ме боли и мъчи вече ден!

Може би е песен недопята

или просто стих несъчинен?

 

Може би отгледала съм цвете,

изсушено в тази страшна жар,

или дума нечия заплете

във сърцето ми тъга и жал?

 

Може би предчувствие неясно

хвърля сянка върху любовта,

щом с наивността опасна

съм повярвала на завистта?

 

Може би е просто без причина,

неподвластно чувство, суета,

случва се при всекиго да има

дни такива с мъничко тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...