slaveya98 (С. С.) slaveya98 (С. С.)
48
Mar 10, 2015, 9:58 PM

* * *

  Poetry
754 0 2

ти си шепотът 

под угасналата лампа

 

и миглената сянка 

върху устните ми

 

вечното мое обсебване

граничещо с лудост

 

и лудостта която

така и не спрях да обичам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. С. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • slaveya98 (С. С.)
    slaveya98 (С. С.)
    Сърдечни благодарности!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Хубава миниатюра, нежна и докосваща. С малко думи много обич си отразила. Бъди щастлива!
    Поздравления и лека вечер!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0