Mar 28, 2008, 5:39 PM

* * *

  Poetry
873 0 2

Бягам аз,

бягаш ти.

Един към друг

сега се движим.

Но страшна преграда

скоростта убива.

Познаваме се с теб,

но само във съня.

А наяве къде сме,

ти и аз не знаем.

И денем чакаме

отново ний съня.

И нашата любов

отново да разцъфне.

В светлината

на меката Луна

да изчезнем ний сега,

благословени от Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...