Бягам аз,
бягаш ти.
Един към друг
сега се движим.
Но страшна преграда
скоростта убива.
Познаваме се с теб,
но само във съня.
А наяве къде сме,
ти и аз не знаем.
И денем чакаме
отново ний съня.
И нашата любов
отново да разцъфне.
В светлината
на меката Луна
да изчезнем ний сега,
благословени от Любовта.
© Павел All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
