Jun 9, 2009, 6:26 PM

* * *

  Poetry
576 0 2

Любовта за мене

твоето лице ще е...

Спри да говориш,

почни да твориш.

 

Погледни се реално,

нека бъде идеално.

Съдбата е тази,

която ни полази.

 

И любим се тайно,

но туй не е давно.

Аз мразя света,

но обичам живота.

 

Върви ти напред,

аз следвам те вред.

В очите чета,

в ума си кроя.

 

Болката възпявам,

в душата рисувам,

но мисля за теб,

чакайки  ред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Работова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...