Sep 29, 2019, 7:40 AM

***** :(:(:(

  Poetry
419 0 0

тишина, мухите дори ги няма
само аз вървя по света
нарамил своята драма
на арената срещу себе си  да я разреша

 

в главата ми бушува тълпа 
аплодисменти ту за едната, ту за другата страна
удар, блокиране ,покой 
разплакан е лирическият герой

 

изведнъж изпадам в транс
започва хипнотичен танц
ураган от странни същества
се смеят в моята глава

 

два самошамара и край
озоваваш се в някакъв рай
дето интелектуалец си ти
и раздаваш букет от мечти

 

и накрая ти казва, че си олигофрен
хващаш клавиатурата да се оплачеш от мен 
но нищо не се получава
философията ти е потънала в забрава


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...