Nov 6, 2018, 6:23 PM

÷\÷

  Poetry
392 0 0

тате, какво е това бютифул?
-това е панделката на дъгата
усмихната от твоето лице
-това е светлината 
когато очичките ти търсят синьото море
-това е добротата
когато гушнеш мама ей така
-това е искрата
когато бонбонче искаш сутринта
-или пеперудката малка
кацнала на русите коси 
-или как ядеш близалка
ухилена до уши
-да и светулките през август
дето гониш ги с буркан
и детенцето сладко
дето спи под твоя юрган
- това е красотата
да се усмихнеш и кажеш "здравей"
-това са небесата
сладкопоен славей дето пей 
-или слънчевият лъч
гъделичкащ ей това носле
или всичко, тате,
дето е от все сърце 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...