Jun 16, 2007, 9:56 PM

* * *

  Poetry
989 0 0
Обгръща те утехата на вятъра
със сила
устремена там, където
Бог забравил е да направи пътека.
Но дори и забравил...
нали казват,
че ние подобие сме?!
Направи я!
Превърни болката в пепел.
Тогава... ех, тогава...
Фениксът горд на усмивката
ще възкръсне във теб...
Възроден от въздишката
ще се втурне...
към светлия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нела Цолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...