А бяхме някога семейство...
* * *
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар...
Майка ми отдавна си "отиде",
вероятно е намерила покой?!
Едва ли?! Ако днес го види...
Няма да познае, че е той.
Брат ми. Живота си разбил тотално,
изоставен от жена и дъщеря,
пиянски приказки брутални,
сипе в... безнадеждна простота...
Побелял, почти без зъби,
а е едва на петдесет,
животът веч го е загърбил
с шише в ръка и... смъртно блед.
А аз се скитам по света
и търся себе си в безкрая,
живея с чувство на вина,
а защо ли?! Сам не зная!...
Бяхме някога сплотени,
докато не си "отиде" Мама,
а дните днес до кръв солени,
с всеки миг се сипят в... раната...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
!!!
... Тъжно!