А искаше ли друго да напишеш?!
Ти помниш ли онези километри,
които до днес ни делиха?
Стопиха се. Попиха безметежно
след падналия декемврийски дъжд.
Дойдох… Реших и тръгнах.
А ти ме чакаше, там, на нашето място.
Защо ли? Май имаше да си кажем
много неща. Но… замълчахме.
Вместо туй, ти реши, пишейки,
да споделиш. Написа го и смачка листа.
А исках да го прочета…
Но вглеждайки се в редовете, аз… не виждах.
Не бях готова да го разбера.
Не бях аз себе си, от суета, или… Но.
Прочетох го и не разбрах. Защо си тъжен?
Не исках… Ти само каза: Остави…
Съгласих се. Оставих всичко да върви,
от само себе си - макар едва, едва.
За миг поисках да замлъкна… После ли?
Отново препрочитах всеки ред, и пак, и пак…
Разбрах… Ти искаше да хвърля листа.
Но защо?
Такъв ще го запазя.
Нищо, че ми каза: маловажно е.
А искаше ли друго да напишеш?!
© Нели All rights reserved.
