А ти много ли ме чака?!..
Намерих те най-после, любов,
чиста, истинска, мечтана и жадувана.
Какво ли не правех в този грешен живот,
за да те срещна - любов, с цветни мечти нарисувана.
И ето сега се изправям пред теб,
а ти си всичко, което съм искала.
Чувствата от пепелта възкреси на свой ред,
сякаш от пръчката на вълшебник орисана.
Колко нощи се молех за теб, да си моя...
в сънища идваше - в сън чакан и искан...
На колко хора се раздавах, ето, сега съм твоя...
вземи ме, нека бъда твоя пристан.
Нека живота труден с теб да споделим,
намерих те, това е на щастието знака.
И болките, и радостите да делим...
аз съм тук, а ти много ли ме чака?!...
© Ивалена Жисова All rights reserved.
