Светът прелита
за свободата се хванал
върху рамото ти кацва
без намек
от насилие следа...
страхът те обхванал.
Събуди се, хайде, погледни
срамът инак ще те сполети
мигом
любиш ли ти
да знам мечтите си да удавя ли?
Докато така нежно с мигли галиш
искам да изкрещя:„ по-грубо”.
Да те коригирам не желая
само между пръстите да нехая
да жевея
крещя
подивея...
Уханието на всяка загубена секунда...
между редовете не си успял да надзърнеш
в смисъла да вникнеш
между празнотата да проникнеш
неочакван
неканен
ала добре дошъл...
© Слънчоглед All rights reserved.