Пада звезда самотна, блестяща
над океана на мойте мечти.
Защо ли съдбата е толкоз рушаща,
защо ли с мен не можеш да си?
Не, не си отивай със здрача,
не, не ме оставяй сама, ще боли.
Ако ме оставиш, няма да плача,
но сърцето от скръб ще кърви.
Поглеждам те с нежност самотна -
само ти си в мойте мечти.
Защо ли душата, своя, сиротна,
аз виждам в твойте очи? ...