Ако
Пада звезда самотна, блестяща
над океана на мойте мечти.
Защо ли съдбата е толкоз рушаща,
защо ли с мен не можеш да си?
Не, не си отивай със здрача,
не, не ме оставяй сама, ще боли.
Ако ме оставиш, няма да плача,
но сърцето от скръб ще кърви.
Поглеждам те с нежност самотна -
само ти си в мойте мечти.
Защо ли душата, своя, сиротна,
аз виждам в твойте очи?
Аз виждам в очите ти болка отровна,
виждма снега в твойта душа,
но аз те желая! Нима съм виновна,
че не искам сама да умра.
Ела, бъди с мен в здрача,
дръж ме здраво с твойте ръце.
Аз зная, няма да плача,
ако до мойто бие твойто сърце.
над океана на мойте мечти.
Защо ли съдбата е толкоз рушаща,
защо ли с мен не можеш да си?
Не, не си отивай със здрача,
не, не ме оставяй сама, ще боли.
Ако ме оставиш, няма да плача,
но сърцето от скръб ще кърви.
Поглеждам те с нежност самотна -
само ти си в мойте мечти.
Защо ли душата, своя, сиротна,
аз виждам в твойте очи?
Аз виждам в очите ти болка отровна,
виждма снега в твойта душа,
но аз те желая! Нима съм виновна,
че не искам сама да умра.
Ела, бъди с мен в здрача,
дръж ме здраво с твойте ръце.
Аз зная, няма да плача,
ако до мойто бие твойто сърце.
© Деница Тодорова All rights reserved.
