Генка Богданова
Ако загубим скъп човек,
в сърцето ни гори жарава,
душата срещу Бог въстава,
ако загубим скъп човек.
Ако загубим ний любим
сърцето тръпне в изнемога,
в плен на мъка и тревога
и дълго плачем и скърбим.
Загубим ли човек любим,
ще дойде време да узнаем,
че само е привиден „КРАЯ“
и на Съдбата ще простим.
От любовта ще вдигнем храм
за незабравимия любим,
със спомен ще го възкресим
и утеха ще открием там.
© Генка Богданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
