Jun 6, 2010, 10:37 PM

Актьор от квартален театър

  Poetry
927 0 0

Актьор от квартален театър
 
В квартален театър аз съм актьор,
вие нима за друг ме броите?
Но моите роли крещя без суфльор,
рутина нямам, но имам звездите!

На сцената плахо излизам, едвам,
гледам най-вече да се не спъна,
не си въобразявам, че съм голям,
ето лампите гаснат и става тъмно.

Главата ми пламва, започвам тихо,
в началото винаги така се полага,
но после крещя, направо съм психо,
и по страните ми стича се влага.

Аплауди няма, нито овации,
дори лека досада виждам в очите,
-Този сега пък, и с тез декламации
и снизходително вие мълчите.

По сценария, накрая някаква лира,
възвестява очакван, трагичен финал,    
аз не съм обигран, като де-Ниро
и сърцето ми спира, яяя той е (реално) умрял...

В квартален театър бях смешен актьор,
почти като клоун. -От мен се боите?:)
някога може би някой, отправяйки взор,
ще каже, -Да бе... оня там… със звездите…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...