АНАЛиТИК
Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.
Ако това нарича се лице,
то колко много гной по него има.
Таз социална мрежа ни завзе.
Контактът жив, завинаги се срина.
По- лесно е да кажеш, че крадеш.
Споделяне е твърде дълга дума.
Въобще един Куельовски копнеж
и лайкове под постовете има.
А пишещи днес, Боже опази,
от трима, четирима са такива.
За четенето нямат те очи...
Но критика към дарбата не бива.
Изфейсих и не мога да се спра.
(Себе си единствено визирам).
Дали да пиша или продължа,
в стихове, да АНАЛ и ЛИЗИРАМ?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
