Анапест(ицид)но-реторично
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
е това да бъдат четиристишия в съответната стихотворна стъпка. А може и смислово да са обединени, близкото бъдеще ще покаже.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...