Анапест(ицид)но-реторично
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
е това да бъдат четиристишия в съответната стихотворна стъпка. А може и смислово да са обединени, близкото бъдеще ще покаже.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...