Анапест(ицид)но-реторично
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
© Атанас Димитров All rights reserved.
е това да бъдат четиристишия в съответната стихотворна стъпка. А може и смислово да са обединени, близкото бъдеще ще покаже.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...