"Ангел" до сърцето
Белязана навеки от Лукавия
с тъмен знак на лявата ми гръд,
до сърцето враг поставен е,
тризъбецът тупти на мойта плът.
От млада кръвта ми отравя,
черна сила разделя, владей,
в разума път си проправя,
в съня и в живота тъмней.
Настана време деятелно
с тамян Безименния да зова,
думи да отроня страдателно,
че сама ковчега си кова.
Греховна Него ще помоля
ноктите от мене да изтръгне
и невинна да остана гола,
та душата ми към Бог да тръгне.
За мен не ще разцъфне пролетта,
сърцето ми - догарящ факел,
но по-добре робиня на смъртта,
отколкото в ръце на Паднал ангел.
© Борислава Найденова All rights reserved.