Ангелски криле
Изгубени до лудост поведохте войните си,
приятели отрекохте, чувствата и искреността,
с ангелски крила.
Погубихте в лъжите си спомени, с ръцете си
късахте сърцето си, отровено от вашите дни,
с ангелски криле.
Слепи сълзи,
отронени в очите ви
не връщат всичко.
Знам, че изкуствените ви
усмивки късче са от нищото.
От грешките погълнати,
с егото на богове,
битки не отстъпвахте,
в двуличие без искреността
потопихте света.
И все така далече сте,
все така студени сте
и виждам, че убивате живота в ангелските крила
и пропадате в бездна.
В очите ви ослепях,
кога ли пак ще видя щастие,
избягам ли, ще кървя,
ще търся изкупени грехове.
Светът обърна се,
брат срещу брата се кълне,
любовта изчезна,
а останаха горчиви следи.
Останаха криле,
от молитви кървавите ръце,
от деца война поведохте
с насълзени очи.
© Христо All rights reserved.
