Ангелът на щастието (на Йо)
Разпадът на душата ми започна.
В Джокондата на тъжния ми свят,
чрез антигрехове и непорочност
блокираш всеки път към всеки ад.
Съдбата с двата рога двупосочни
застава срещу мен със стръмен меч.
Отхвърля миналото ми нарочно
и вместо бъдеще отрежда гола сеч.
Мълчи вселена - черно огледало -
очи на друг, догарят въгленчета там.
Опроверганата мечта за трайно цяло
е вкаменена лава на свиреп вулкан.
Но ти - детето чудо, ме прегръщаш
с библейско име - мой най-верен щит.
Любовите - очи от мен отвръщащи,
със святото сияние превръщаш в мит.
Оставаш вярната до смърт реалност,
която вземам в лоното на вечността.
Предишното се свежда до баналност,
а следващото - с дъх солен, до суета.
Разпадът на душата ми започна.
На щастието Ангелът си само ти.
Загърната от аура на непорочност,
с пламтящи ярко девствени черти.
© Младен Мисана All rights reserved.
