АНУБИС
И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои,
така Анубис зове ни от отвъдната земя.
Заключени оставаме във вселенските му покои,
за да почиваме в бяла светлина,
за да отдъхне душата от материята
и после пак да се покрием с телесна празнота.
А щом веднъж докоснати сме от озарението на мъдростта му,
и прекрачили сме необятните космични небеса,
то значи намерили сме в себе си ключа към вселенската врата.
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои,
така Анубис зове ни от отвъдната земя.
Заключени оставаме във вселенските му покои,
за да почиваме в бяла светлина,
за да отдъхне душата от материята
и после пак да се покрием с телесна празнота.
А щом веднъж докоснати сме от озарението на мъдростта му,
и прекрачили сме необятните космични небеса,
то значи намерили сме в себе си ключа към вселенската врата.
© Аматерасу All rights reserved.
