АПОКАЛИПСИС
Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата.
Изпива кръвта като вино в реката.
Изгаря снегът и дърветата стенат.
Зората заспива в зори уморена...
И мракът изгрява, зловещо ухилен.
Нагоре-надолу, където му скимне
раздава плесници проклетият вятър.
И стене, и скърца със зъби земята...
Пропада нагоре въжето за свръзка.
И облаци тъмни на моста се блъскат.
Присвятква, гърмеж и след миг - тишина.
Пълзи и набъбва огромна вълна.
Поглъща, обръща, изритва, изплюва.
Не спира, не вижда, не може да чува.
Прости ни, Господи, изгубихме посоката,
когато чувахме на слепи се преструвахме.
Не можем да докоснем чудото - високо е.
Молитвата е глуха за очите ти...
© Дочка Василева All rights reserved.
