Oct 5, 2018, 1:44 AM

Ария в градината 

  Poetry
1126 5 7

Словата
израснаха
нежни
с мастило...
Помниш ли
градината,
в която
твореше..?
Научи ме
с перото
да изпадам
в немилост -
със спомени
вихър
стихийно
крепеше...

 

Росата
попада
по моите пръсти -
клавиши ли
бяха
за твоя кумир..?
Изравяше
зали
с галантност
и мъртъв
възкръсна
роялът -
нов клавесин...

Ария
в градината
беше
страстта ти...
Омайваща
фикция
за тъжен
мечтател...
Словата
израснаха
със старите
рани -
творяха
клавишно
тайни
наслади...

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно...
    Лъха аристократизъм...
  • Хареса ми! Бих се присъединил към думите на Младен: формата на изказа е уникална!
  • Твоят стил на писане винаги е бил уникален, Аделайд, но тук е намерил онази форма на вертикално изразяване, която го прави максимално въздействащ. Сякаш духът най-сетне е излязъл от бутилката и ни издига със себе си нагоре, за да следим полетите на неподражаемите ти мисли. Продължавай все така - намерила си своя поетичен Ханаан!
  • Поздравления! Мелодия в мастило!
  • Насладих се с удоволствие! Поздравления!
  • Красиво и оригинално, комплименти!
  • Долавям носталгия по нещо красиво и отминало...
    Като стил, стихът се откроява сред останалите на страницата.
    Дерзай, момиче!
Random works
: ??:??