Словата
израснаха
нежни
с мастило...
Помниш ли
градината,
в която
твореше..?
Научи ме
с перото
да изпадам
в немилост -
със спомени
вихър
стихийно
крепеше...
Росата
попада
по моите пръсти -
клавиши ли
бяха
за твоя кумир..?
Изравяше
зали
с галантност
и мъртъв
възкръсна
роялът -
нов клавесин...
Ария
в градината
беше
страстта ти...
Омайваща
фикция
за тъжен
мечтател...
Словата
израснаха
със старите
рани -
творяха
клавишно
тайни
наслади...
© Княгиня Нощ All rights reserved.
Лъха аристократизъм...