На прашната лавица дремят купища от книги .

Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.

Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.

Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.

Така си мисля,че се случва често и с жените.

Сред тях остават толкова пропуснати.

Дори и предговора им е оставал недочетен!

А други пък ,от многото прелиствания,

С корици са-без време овехтели и прокъсани.

Като библиотека древна, е животът.

Където женските души прилежно,

По рафтовете на съдбата се подреждат.

Подобно книги, плътно наредени.

Приканват както могат,от обложката си.

Но всяка тръпне в своята надежда!

Да бъде книгата на книгите му!

Мечтан читател ,жадно да разлиства!

Да бъде най-последната му книга.

Дори ,когато наизуст я знае,

Без нея,вечер да не може да заспива!