Асоциация
На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените.
Сред тях остават толкова пропуснати.
Дори и предговора им е оставал недочетен!
А други пък ,от многото прелиствания,
С корици са-без време овехтели и прокъсани.
Като библиотека древна, е животът.
Където женските души прилежно,
По рафтовете на съдбата се подреждат.
Подобно книги, плътно наредени.
Приканват както могат,от обложката си.
Но всяка тръпне в своята надежда!
Да бъде книгата на книгите му!
Мечтан читател ,жадно да разлиства!
Да бъде най-последната му книга.
Дори ,когато наизуст я знае,
Без нея,вечер да не може да заспива!
© Просто Някой All rights reserved.
