АУРА

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.

Но светлината в блатото нагазила пълзеше.
Аз потъвах подир нея. Мразовито беше...
За лунен сърп се хващах и изправях,
взирах се в звездите – те зениците изгаряха.

Музика дочувах и към нея се затичах,
със сърце изгарящо на влюбено момиче.
Струните със звън пред мен се скъсаха.
Магията на любовта за миг разпръснаха.

Влязох на пръсти в горските вълчи покои.
Там ме приеха приятелски, като свой.
От тогава започнах нечовешки да вия,
когато виждам дявол в човек да се крие.

И още, и още – в какви ли роли не бях.
Истината само на сцената е... разбрах.
Всичко е грим, прикрил лицемерие,
повсеместно тъпо, коварно безверие.

Кой нахалник моята аура така боядиса,
обстрелва я и картина с дупки изписа?
Лъжа е! Аз изправена крача в света...
Моята аура е образ красив на Любовта!

24 09 2018г.