Изгубих си, мисля, някога, скоро,

малко, изкривено, ръбато парченце

и често, и често, усещам, не мога,

липсва ми някакво малко парченце.

Дали е то с вдънка или изпъкнало,

Ддли ще да е ъгъл, или в средата,

не знам какъв цвят е, дали е голямо,

но липсва, то липсва, парченце в душата.

Животът е казват, поредица избори.

И избори много в живота направих.

Не ги съжалявам, напротив дори,

но може би, може би, аз нещо забравих.

Пораснах, пътувах, избирах, живях.

Светът днес е по-шарен, и по-интересен.

Учудвах се, стъпвах, и често летях,

прибирах се лятото, тръгвах наесен.

Мина година, лятото свърши.

Август пристига тежко отново.

Август е месец, мъчен, горещ,

август е месец за казване сбогом.

Но сбогом не казвам, не махам за чао.

Домове много в душата преплитам.

Светът се стесни, с всеки полет, разбрах,

към вкъщи летя, и от вкъщи излитам.

Дюлите, мама каза, узряват септември.

Не помня кога дюли ядох последно.

Септември посреща ме тих океан,

светът е голям и безкраен септември.

В светът и голям, и малък, аз търся,

изгубих си, мисля, някога скоро,

парченце ръбато, парченце душа,

и често, и често, усещам, не мога.