May 13, 2007, 9:05 PM

Avril - When you're gone

  Poetry
1.5K 0 1

                  Когато си тръгнеш

Винаги съм имала нужда от време за себе си.
Никога не съм си мислела, че ще си ми нужен, когато плача.
И дните изглеждат като години, когато съм сама,
и леглото, на което спеше,
е оправено от твоята страна.

Когато си тръгнеш, аз ще броя стъпките, които правиш.
Разбираш ли колко се нуждая от теб сега?

Когато си тръгнеш
парчетата от сърцето ми ще ти липсват.
Когато си тръгнеш
лицето, което винаги е било до мен, също ще ми липсва.
Думите, които искам да чуя, които винаги са ми оправяли настроението
и деня ставаше прекрасен.
Липсваш ми...

Никога не ми се е случвало нещо подобно преди:
всичко, което правя
ми напомня за теб.
И дрехите, които остави...
те лежат на пода
и ухаят на теб.
Обичам всичко, което правиш.

Когато си тръгнеш, аз ще броя стъпките, които правиш
Разбираш ли колко се нуждая от теб сега?

Когато си тръгнеш,
парчетата от сърцето ми ще ти липсват
Когато си тръгнеш
Лицето,което винаги е било до мен,също ще ми липсва
Думите,които искам да чуя,които винаги са ми оправяли настроението
и деня ставаше прекрасен
Липсваш ми..

Ние бяхме създадени един за друг
и извън този свят ЗАВИНАГИ!
Знам бяхме...

Всичко,което някога съм искала е да знаеш
че правя всичко,давам сърцето и гласа си
Мога дори и да не дишам.Нуждая се да те почувствам тук,с мен!

Когато си тръгнеш
Парчетата от сърцето ми ще ти липсват
Когато си тръгнеш
Лицето, което винаги е било до мен, също ще ми липсва.
Думите, които искам да чуя, които винаги са ми оправяли настроението през деня
и деня ставаше прекрасен
Липсваш ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...