Feb 5, 2010, 10:51 AM

Аз, актрисата

  Poetry
1K 0 1

Не е лесно да си актъор,
животът преминава, докато играеш...
пляскат ти, когато станеш за позор
и коя си всъщност... не знаеш...

Богат репертоар от настроения,
редувам сарказъм със сълзи и усмивки,
живея в няколко измерения
и не забравям торбата с преструвки...

Често преигравам,
но ме дразнят аматъорите,
важното е, че се забавлявам,
напук на иронията и неволите...

Щастлива съм понякога,
като изключим всякога...
и си поплаквам скришом,
надявайки се някога, някому да липсвам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...