Morgana (Ди)
188 202
Mar 23, 2008, 2:24 PM

Аз не смея да съм твоя 

  Poetry
682 0 5
Вземи душата ми в дланите студени,
както монахът в молитви се кълне.
Опрости ме, че нявга бях без тебе.
Прошепни на вятъра, нека те зове.

И тръгни по оня път, неискан.
С мисли само ме прелиствай.
Аз съм твърде чиста, ти - подтискан,
съдбата проигра ни като изгорени листи.

И както вятърът с халите се гони,
така и ти търси ме сред звездите.
Защото аз не смея да съм твоя,
преди да прередя наново пак съдбите...

И твърде строго ще те моля,
когато си отиваш всеки път,
понякога да ми оставяш кратка диря,
че да те имам като светиня в кът...

... като тихичко мълчание да те имам,
като кратки мигове от сляпа вечност,
че от устните ти пак да взимам
утеха, когато си отивам в моята далечност.

Защото аз твърде съм ранима.
А ти твърде грешен все се връщаш.
Защото знаеш, аз всичко съм простила,
щом ти в предверието за мен ще се обръщаш...

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??