Вземи душата ми в дланите студени,
както монахът в молитви се кълне.
Опрости ме, че нявга бях без тебе.
Прошепни на вятъра, нека те зове.
И тръгни по оня път, неискан.
С мисли само ме прелиствай.
Аз съм твърде чиста, ти - подтискан,
съдбата проигра ни като изгорени листи.
И както вятърът с халите се гони,
така и ти търси ме сред звездите.
Защото аз не смея да съм твоя,
преди да прередя наново пак съдбите... ...