Аз не смея да съм твоя
Вземи душата ми в дланите студени,
както монахът в молитви се кълне.
Опрости ме, че нявга бях без тебе.
Прошепни на вятъра, нека те зове.
И тръгни по оня път, неискан.
С мисли само ме прелиствай.
Аз съм твърде чиста, ти - подтискан,
съдбата проигра ни като изгорени листи.
И както вятърът с халите се гони,
така и ти търси ме сред звездите.
Защото аз не смея да съм твоя,
преди да прередя наново пак съдбите...
И твърде строго ще те моля,
когато си отиваш всеки път,
понякога да ми оставяш кратка диря,
че да те имам като светиня в кът...
... като тихичко мълчание да те имам,
като кратки мигове от сляпа вечност,
че от устните ти пак да взимам
утеха, когато си отивам в моята далечност.
Защото аз твърде съм ранима.
А ти твърде грешен все се връщаш.
Защото знаеш, аз всичко съм простила,
щом ти в предверието за мен ще се обръщаш...
както монахът в молитви се кълне.
Опрости ме, че нявга бях без тебе.
Прошепни на вятъра, нека те зове.
И тръгни по оня път, неискан.
С мисли само ме прелиствай.
Аз съм твърде чиста, ти - подтискан,
съдбата проигра ни като изгорени листи.
И както вятърът с халите се гони,
така и ти търси ме сред звездите.
Защото аз не смея да съм твоя,
преди да прередя наново пак съдбите...
И твърде строго ще те моля,
когато си отиваш всеки път,
понякога да ми оставяш кратка диря,
че да те имам като светиня в кът...
... като тихичко мълчание да те имам,
като кратки мигове от сляпа вечност,
че от устните ти пак да взимам
утеха, когато си отивам в моята далечност.
Защото аз твърде съм ранима.
А ти твърде грешен все се връщаш.
Защото знаеш, аз всичко съм простила,
щом ти в предверието за мен ще се обръщаш...
© Ди All rights reserved.
