Аз просто съм тръгнал натам
Не ме предизвиквай да плюя отрова,
когато съм ял баклава.
Обратното също, повярвай, не мога.
Не е ли понятно това?
Аз дъвча живота и нищо не плюя,
понякога чак ме е яд.
Защо съм такова човешко безумие
на фона на целия свят?
Потят ми се вените, като помисля
какво е душевна среда.
Мълчим, разговаряйки само със писане,
а Бог ни дарил със уста.
В черепа чувствам как пулсът се мести,
ушите под ритъм бучат.
За раждане трябва да палиме свещи
и да опеем мига.
Луд е не онзи, който преглъща
поредната доза катран.
Не ме предизвиквай, когато се връщам.
Аз просто съм тръгнал натам!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
