Аз се разпадам на атоми

Дори светлината да не беше,
пак щях да те видя,
дори я нямаше, по-добре, че
дойде за няколко мига...
Ако потрябва на някого обяснения,
не, не искам да давам -
дали тогава беше предположение,
нека друг да отговаря...

Но ти си нямаш и идея,
че онази нощ още не е свършила!
И отдалечавайки се от нея,
дали не бягаш от светлото бъдеще?

Дори светлината да не те доведе,
все щеше да се появиш,
защото сме чакали толкова време,
затваряли самотно очи...
И ако потрябва нам уточнение
къде и кога сме били,
за мен от теб - напрежение,
за теб от мен - искри!

Но ти си нямаш и идея,
че онази нощ още не е свършила!
И отдалечавайки се от нея,
дали не бягаш от светлото бъдеще?

И ако бягаш наистина,
аз знам,
че не е от мен, а от тебе самата -
понякога в мислите,
там,
където да се развиват нещата...

И сега не виждаш ли светлините,
не виждаш ли накъде са те повели?
Аз се разпадам на атоми,
а ти странно се чудиш на мен -
отлитат частиците,
не останаха много застопорени,
и вместо "Обичай ме"...
искам сърцето ми да не се променя...