Аз съм това
Не съм плътта, която е отгледана от време,
нито пък съм мисъл течаща в непознато.
Не съм роден. Смъртта не ще ме вземе.
Това, което съм в безкрайното е влято.
Не искам нищо, щом съм съвършен,
такива са законите на абсолюта тих.
От желанията този свят е разрушен,
а в пепелта му суха смисъла открих.
В едно докосване, дори съвсем невинно,
винаги участва дейно цялата вселена.
Защо тогава да вярвам аз така наивно,
че е написана съдба, за мен определена?
Ще направя друго. Просто ще раздавам.
В това, което нося е събрано всичко.
И не питайте докога ще продължавам -
не се е раждало това момче добричко.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.