Dec 22, 2006, 8:31 AM

Аз те срещам, отдаден и верен 

  Poetry
781 0 12

В туй дъждовно разкъсано време,

в тази облачно сива тъма,

аз те срещам, отдаден и верен

сграбчил ревностно пак любовта.

 

Аз те срещам без завист,без злоба

само светли мечти съхранил

и отворил в живота си скоба

ме посрещаш усмихнат и мил.

 

Сто слънца да засветят за мене,

сто царе да ми сторят поклон

с тях едва ли, аз бих уловила

този радостно-тих хоризонт

 

в който прилив и отлив се срещат,

като вечност... като сълза

и бездънни галактики сещат

на любовния храм святостта.

 

Сто живота да имам след този,

сто любови и сто светила

с всички тях, ще направя облози

за мига, който с теб изживях.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??