Аз те срещам, отдаден и верен
В туй дъждовно разкъсано време,
в тази облачно сива тъма,
аз те срещам, отдаден и верен
сграбчил ревностно пак любовта.
Аз те срещам без завист,без злоба
само светли мечти съхранил
и отворил в живота си скоба
ме посрещаш усмихнат и мил.
Сто слънца да засветят за мене,
сто царе да ми сторят поклон
с тях едва ли, аз бих уловила
този радостно-тих хоризонт
в който прилив и отлив се срещат,
като вечност... като сълза
и бездънни галактики сещат
на любовния храм святостта.
Сто живота да имам след този,
сто любови и сто светила
с всички тях, ще направя облози
за мига, който с теб изживях.
© Росица Петрова All rights reserved.
