На спирката сме само двама,
притихнало и времето мълчи,
поглеждам те и друго няма -
усмивката и двете ти очи.
Аз винаги така те помня -
до мен, с усмивка до уши.
Препуска цялата вселена,
във блясъка на твоите очи.
В моменти тиха и свенлива,
пробуждаш нежен рицар в мен,
а друг път пряма и щастлива,
и зная - любовта се ражда в мен.
Аз винаги така те помня -
на спирката, усмихата до мен,
надявайки се рейса да подмине
поне за вечност или две...
© Лъчан All rights reserved.