* * *
Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят
Естественост гъмжи
Единствено човекът
забравил че е жив
се мъчи да живее
чрез мозъка си сив
© Благодат All rights reserved.
Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят
Естественост гъмжи
Единствено човекът
забравил че е жив
се мъчи да живее
чрез мозъка си сив
© Благодат All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...