Баба Марта е дошла
тук пред нашата врата.
И от кошничката взела
малка, пухкава къделя
и изпрела, гледай ти,
тънки, шарени конци.
Хем червени, хем и бели.
После леко ги преплела
и така ги завъртяла
и усукала, мотала,
че получило се, ето,
мартеничка за детето.
Да е румено и бяло,
да е здраво и засмяно
и със българския дух
на Баян и Аспарух!
© Керанка Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
