Балада за конкурса в Блоа
БАЛАДА ЗА КОНКУРСА В БЛОА*
Това отпред не е Блоа...
Но пак е зима.
Пак свири в стари дрипи снежен вятър.
Пак криви клони в пустошта ми кимат
и снежен прах затрупва тишината.
Не е Блоа...
Или пък е? В полето
затрупан пътят чезне в тъмнината.
Ще стигнем ли Блоа, Вийон? Където
конкурсът древен съхрани следата ти?
И чакат ли ни там, в Блоа, поете,
или Блоа днес в картите го няма?
Видях напред една искра да свети.
Крайпътен хан ли е? Или – измама?
Там, в кръчмата, ще стигне ли за вино
монетата, която кътам в джоба?
Ще стигне! Ще делим наполовина,
ще сгреем кост. Но в тая късна доба
едва ли пазят къшей хляб за двама
край пепелта на топлото огнище.
Конкурсът всъщност е една измама –
спечелилият не печели нищо...
... или печели? Не това, което
ще пуснат в шепата му най-накрая!
Нали не си за злато тук, поете?
Но аз защо съм с теб в Блоа?
Не зная!
Не, знам!
Наградата е не тъй зрима
– следа от дъх върху самата Вечност –
но е гаранция, че ще те има
по дирята на онова далечно,
което ни поглъща и ни смила,
изтрива имената ни, чертите...
За да останеш, трябва страшна сила
и капка луд кураж – за да опиташ.
“Щади ме оня, който ме напада!” –
дали е мъдрост или примирение?
Това ли търсиш, Франсоа – пощада
или вървиш, раздиран от съмнения,
към онова бесило, скрито в мрака,
избирайки си врагове богати?
Защото в края все това ни чака –
един конопен клуп.
Или разпятие...
И на живота в дрипавата пазва,
без щит, без меч, с една ранима кожа,
поетите са като хляба, казват –
до всеки светел винаги и ножът...
Блоа не е напред, не крие мракът
на тесните му улички паважа.
Но и да е, там никой не ни чака...
... Или ни чакат все пак?
Кой ще каже?
Конкурсът е за теб, Вийон. За тебе!
Аз имам друг Блоа сред други нощи.
Еднакъв е несретният ни жребий
и още нещо. Още нещо, още...
Затуй върви! Виелицата смита
камшици сняг, Вийон. Блоа го има!
Ти вече стигна. Аз, за да опитам,
ще трябва да дочакам друга зима.
Конкурсът продължава. Той е вечен.
Ти ще спечелиш с твоятата балада.
Върви, Вийон! Блоа не е далече.
Там вечността те чака за награда!
Върви, аз вярвам в теб, не спирай в мрака!
Аз имам още време, още крача
към онова, което мен ме чака...
Дали наградата?
Или палачът?
Аз имам още път през мойта зима,
през снегове, виелици, съмнения.
Но искам, стигна ли Блоа, да има
до мене някой, който вярва в мене.
_________
* Балада
за конкурса в Блоа – една от най-известните творби на Франсоа Вийон
© Валентин Чернев All rights reserved.
