Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя
да пада и става самичък във боя.
И сякаш зората си пръска калпака
там, дето в небето Балканът проплака:
„Ти, ли си мале, тъй жално пела,
ти ли си мене, три годин клела?“
И ме понасят – на бели коне,
със бели навуща и рамене, ...