Балканът проплака
Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя
да пада и става самичък във боя.
И сякаш зората си пръска калпака
там, дето в небето Балканът проплака:
„Ти, ли си мале, тъй жално пела,
ти ли си мене, три годин клела?“
И ме понасят – на бели коне,
със бели навуща и рамене,
тия прекрасни и звънки слова –
над конски копита и стремена!
А после, когато луната припламне
и гордо Балканът притвори очи,
„Тоз, който падне в бой за свобода“
още не спира във мен да звучи!
И ме пронизва на вятъра воя.
И сякаш – орлица простора кълве…
„Очи тъмнеят, глава се люшка…“
И хоризонтът се пръска на две…
Слънцето пада с куршум във челото.
Вият – копита и неми треви…
"Балканът пее хайдушка песен."
И още небето над него кърви…
© Георги Ревов All rights reserved.
